Jan 3, 2018, 2:19 PM

Завъртяно

  Poetry
423 1 1

Изменя се светът и се върти.

Днес Дон Жуан е въплатен в Донеса.

Мъжете пък, копират женските черти,

превръщат се в принцеси.

 

От закърняла съвест се топят

традиции с които сме израстнали.

И май назад върти се този свят.

Защо ни бе порастване?

 

Гладът не е причина да умреш.

Лекарства има всякакви.

Но както ходим, без да разберем,

ни щипва злобно ракът.

 

Полетата - армирани, с бетон,

превръщаме във къщи.

Създават мафиотите закона:

Взето, не се връща!

 

Затворите са пълни със крадци,

убийците, разхождат се на воля.

Романтиката вече се руши,

а Господ ни се моли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...