Завъщам се отново полугола
861
0
1
Завръщам се отново полугола във свят, изпълнен със въпроси.
Събирам стихове и проза, а времето в душата ми се къса.
Събуждам се от ветровете - докосвайки ръцете ти с магия.
Тичам по пясък босонога към тебе, слънчево момче в стихия...
Въпросите - илюзия и вечност, преплели в багрите сълзите.
Различна съм, отново същата докоснала въздуха край мене.
Понякога съм ручей бистър, понякога вода от ветровете.
Понякога и непозната, обичана и истинска жена с копнежи...
Безсънните ми нощи са реликви, събудили се сред комините.
Снегът в душата се превръща в забравен спомен след години.
Времето самотно е илюзия в часовник, прашен от стрелките.
Тиктака и отмерва дните ни, а ние сме отново влюбени...
Галина Москова
© Галина Москова All rights reserved.
