Пред теб, съдба, отстъпих с времето,
защото всъщност нямах изход друг.
Калявах се на лавата в огнището.
Извайвах смисъла на остър струг.
А можех да те премълча и да не съдя
онези двамата, отнели същността ми.
Нарекох ги предатели и преди да се събудя,
изтрили бяха не лицето, а душата ми.
Защото забушувах ураганна и стихийна?
Защото се излях в пороищата от сълзи?
Превърнах се в река пенлива и изливаща
горчилката на мътнещите тъмни дни. ...