Зазимяване
Малък поглед назад,
за да си те припомня.
Твоят допир и устни са днес като сън.
Всяка нощ - малък ад.
Празнотата - огромна.
Там отляво все още бодеш като трън.
Щом прелистя назад
любовта се усмихва
от тефтера ми... Някак е тъжна обаче.
Сякаш целият свят
за секунди утихва...
Нека пръв хвърли камък тоз, който не плаче!
Не че нямам у мен
сила като на мъж.
Стисках зъби шест дни, превъзмогвайки болката.
Но на седмия ден
заваля силен дъжд
от очите... И си обещах: "Стига толкова!"
Исках само да мога
със теб да изпитам
красотата на всички пропуснати мигове...
Искала ли съм много?
Не знам кой да питам.
Днес си сън, днес си прах... по красивите стихове.
И сега ги прелиствам
на самотния праг,
за последно сърцето да стопля с мечти.
После ще го посипя
с лавина от сняг
... който никога, никой не ще разтопи!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
