Живеем чуждите животи
и тихо сме самотни без да сме сами.
Защото знаем в нас, че нещо липсва,
сърцата ни се врекоха, нали?
Без цел да тичаш вече няма смисъл,
душите теглят ни един към друг,
а с всеки ден животът намалява,
изтича неусетно времето ни тук.
Живеем чуждите животи,
а тайно чакаме милувката от друг,
защото във гърдите ни бушуват страсти,
сънуваме изгарящата плът на друг.
Макар да няма кой да ни помогне,
подай ръка и даже се засмей,
че пътят наш накрая ще намерим,
да почнем с думата "Здравей!"...
© Лъчан All rights reserved.