Здравей, ела при мене, Павеле
здравей,
ела при мене,
Павеле,
да,
дойдох в главата ти,
да, в главата,
знам - когато ме четеш,
четеш ме във главата си,
дойдох в главата ти
и ти говоря с твоя собствен
глас,
да, Павеле,
да, с твоя собствен глас,
защото, щом си ме зачел,
знам, неволно някак
ме прочиташ с
твоя собствен глас,
аз мятам ласото
така
далече,
Павеле,
така
да стигнеш стъпките
от руж
аз мятам ласото
така далече,
Павеле,
така
да можеш
да преплуваш
чуждите ръце
стъпваме във такт с
телата,
защото
аз дойдох в телата ти,
ти имаш две тела:
едното твое
и едното мое,
във главата ти,
да, Павеле,
когато ме четеш,
ти имаш
две тела, едното – твоето,
(по)грешното,
а другото - това,
в което идвам,
другото, в което влизам
със всички слънчеви лъчи,
със всички меки думи,
с всички паркове,
в зеленото
в тревата,
в кучетата,
майки,
бирени
бутилки,
кошчета,
китари,
а пък който може
да докаже
и избухва
във
нечута
и незрима остра (с)т(р)ъпка,
който може
да ме сметне,
да ме умножи
всъщност
той
е
този
който
може да
ме назове/прочете
© Питър Хайнрих All rights reserved.
