Душата е на кръстопът
в очакване на светофара,
тупти сърце в наивна гръд
и търси истинската гара.
Стихийни пристъпи навред
засенчват рязко светлината,
а изтезания безчет
рушат без жалост красотата.
Небето тъжно рони дъжд
в синхрон със земната въздишка,
а стъпки тихи с ритъм чужд
плетат към бъдещето нишка.
Зелен сигнал подава знак,
уверено душата тръгва.
И знае, че надежда пак
в прегръдките й ще замръква.
© Наташа Басарова All rights reserved. ✍️ No AI Used
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
