Зелена нефритена жаба

Без блясъка на този ден

кой би узнал, че в господина

с балтон от грижи изтънен,

се крие принц и половина?

Без къдрите позлата и искрата,

която се запалва зарад теб

в очите ми канела и горена захар,

кой вижда дама без лорнет?

Каляската ме чака зад вратата,

пантофките съм нарисувала с бои,

а приказката още разказвачът

не се навива  да измайстори.

Дали не идва вече тържеството

на малките стрелки преди зори?...

Ще има ли петел подскокоросан

яйцето новина да потроши?...

Пилея мислите си из тревата,

начуквам с токчета накръст

и този божи ден вината си,

въртя се в адски тебеширен кръг.

Наднича някой от стъклата

на немите витрини покрай мен –

един хартиен мачо ми предлага

асо надежда, коз от комплимент!

Май тъжничко е да си соло

в сонет за двама в до мажор...

купувам утешителния спомен –

нефритена играчка в станиол...