Aug 28, 2012, 10:34 AM

Зелено 

  Poetry
960 1 2
Отново с онези познати неща
се опивам, и пак отначало.
Аз съм буден, аз познавам нощта,
която сега
е единствена дреха върху моето тяло.
И пак с онези зелени очи
се споглеждаме някак неясно,
те ме познават, по-добре от преди,
а аз съм пиян и това е прекрасно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Проданов All rights reserved.

Random works
: ??:??