28.08.2012 г., 10:34 ч.

Зелено 

  Поезия
905 1 2

Отново с онези познати неща

се опивам, и пак отначало.

Аз съм буден, аз познавам нощта,

която сега

е единствена дреха върху моето тяло.

 

И пак с онези зелени очи

се споглеждаме някак неясно,

те ме познават, по-добре от преди,

а аз съм пиян и това е прекрасно.

© Ивайло Проданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??