28.08.2012 г., 10:34 ч.
Зелено
Отново с онези познати неща
се опивам, и пак отначало.
Аз съм буден, аз познавам нощта,
която сега
е единствена дреха върху моето тяло.
И пак с онези зелени очи
се споглеждаме някак неясно,
те ме познават, по-добре от преди,
а аз съм пиян и това е прекрасно.
се опивам, и пак отначало.
Аз съм буден, аз познавам нощта,
която сега
е единствена дреха върху моето тяло.
И пак с онези зелени очи
се споглеждаме някак неясно,
те ме познават, по-добре от преди,
а аз съм пиян и това е прекрасно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ивайло Проданов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
