Ревнувам аз морето, че има свобода.
Ревнувам си полето, че е във резеда.
Небето си ревнувам, че е във синева.
И слънцето ревнувам - за точка огнева.
Ревнувам облаците, че имат белота.
Ревнувам и луната, че е във голота.
Ревнувам утрото си за златния разкош.
И залеза ревнувам с красивата си нощ.
И този свят ревнувам, че не е само мой...
Но няма да забравя спасителя му Ной!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
