Земна ревност
Ревнувам аз морето, че има свобода.
Ревнувам си полето, че е във резеда.
Небето си ревнувам, че е във синева.
И слънцето ревнувам - за точка огнева.
Ревнувам облаците, че имат белота.
Ревнувам и луната, че е във голота.
Ревнувам утрото си за златния разкош.
И залеза ревнувам с красивата си нощ.
И този свят ревнувам, че не е само мой...
Но няма да забравя спасителя му Ной!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
