Nov 2, 2012, 11:53 PM

Земята се събуди 

  Poetry » Love
605 0 9

 

Земята се събуди недолюбена,

от жажда черноземът се напука…

А вятърът безкрайно срича блудното

и отлетя в безпътици към Юга.

 

Земята се събуди непогалена

и тъжна за една стаена ласка…

Ята на птици изгрева запалиха

и свлякоха от хребетите мрака.

 

За да възкръснат огнени в душата ми

и страстно да ме върнат в твойте мисли.

Там май отдавна спътник е тъгата ти?

Открий ме…Със любов ще те пречистя.

 

Със стъпките на минали желания

в очите ти до лудост ще танцувам…

Ще бъда огън, клетва и предание,

във всеки нежен шепот ще ме чуваш.

 

До прага на изгряващото утро

ще молиш пак дъжда да бъде летен.

А случи ли се, някой ще пробуди

искрите на едно различно време….

 

Земята се събуди…А навярно

със нея любовта ми се завърна.

Какво, че този вятър южно бяга,

щом с него мога пак да те прегърна…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??