ЗИМА
Усмихна се слънцето, прави го рядко,
напоследък все по-намръщено,тъжно стои,
кой открадна усмивката на бялото злато,
което отгоре, все гледа, мълчи.
Кой осмели се, без страх да посегне,
на твоите топли лъчи,
и стана студено, безумно студено,
и лятото скрити в очите мълчи.
Утре сутрин ще станем, земята във свила,
снега ще покрие от раз,
усещаш дъха си, зимат иде,
мирише, мирише на сняг!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
