ЗИМА
Усмихна се слънцето, прави го рядко,
напоследък все по-намръщено,тъжно стои,
кой открадна усмивката на бялото злато,
което отгоре, все гледа, мълчи.
Кой осмели се, без страх да посегне,
на твоите топли лъчи,
и стана студено, безумно студено,
и лятото скрити в очите мълчи.
Утре сутрин ще станем, земята във свила,
снега ще покрие от раз,
усещаш дъха си, зимат иде,
мирише, мирише на сняг!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
