ЗИМА

Усмихна се слънцето, прави го рядко, 
напоследък все по-намръщено,тъжно стои,
кой открадна усмивката на бялото злато,
което отгоре, все гледа, мълчи.

Кой осмели се, без страх да посегне,
на твоите топли лъчи,
и стана студено, безумно студено,
и лятото скрити в очите мълчи.

Утре сутрин ще станем, земята във свила,
снега ще покрие от раз,
усещаш дъха си, зимат иде, 
мирише, мирише на сняг!

Диана Димитрова