Навън зима е, сняг вали...
А вътре в моята душа студено е
И сърцето ми като лед е то
Няма те до мен в тази нощ студена...
А чашата пълна с вино до мен стои и плаче тя...
Отпивам на глътки малки от нея и горчи ли, горчи...
Знам при нея си тази нощ студена, за да грееш и топлиш нея
А аз се топля от горчивото вино и камината до мен...
В този час на нея даваш цялото си щастие и любов, а на мен остави самотата и студа.
Но знай аз съм силна със характер и аз някой ден ще открия щастието в някой друг
Някой друг, който ще знае как да ме направи щастлива и как да ме дарява с топлота, нежност и любов, любов дълго чакана и мечтана!!!
© Натали Хаджиева All rights reserved.