Зимата
Пристига зимата на пръсти... В рокля на кристали.
Усмихва грейнали страници. И целува щипкаво.
В загадъчно красиви, белонощни карнавали,
с воал от полудели хали - пее песни хрипкави.
Очите ù от виното са заскрежени. Изкусителни,
а ризата ù се топи от чудни страсти. Край камината.
В комините понякога фучи - в любовни истини
и стопля неочаквано с мечти - сърца изстинали...
В душата ù кокичета сънуват. Още непробудени.
Снежинковите чувства ронят ветрове в косите ù.
Разхождат дните бели чанти - нежно пеперудени
и сребърни усмивки тихо се превръщат в стихове...
© Михаил Цветански All rights reserved.
