Зимна форма
Кристален студ към теб съм вече,
не можеш с нищо да ме промениш!
За тебе огненото слънце няма да съм денем,
няма да съм нощем пълната луна.
Въпроси не отправяй,
ти трябва най-добре да знаеш,
защо съм скреж
или пък есенна слана попарила листата,
че повече не ще съм утринна роса, поливаща цветята.
© Стихийно Бедствие All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
