Зимна жътва
Когато тъгата е поносима,
е хубаво даже и зиме.
Когато луната е в облак,
търкулвам се – бяла и топла
по стръмното, ръбесто бѝло,
тогава съм кротка и мила.
Като погача, замесена с обич,
следите от въглен изтривам –
гравирана черна прокоба,
и цяла съм, още съм жива.
А после денят ще разчупи
дъха ми с лъча си през лупа –
луната, залязла зад хълма –
и целия свят ще изпълня.
Заситен, ще легне просторът
на билото, ще се престори
на земна и плоска тепсия
и в сънища ще ме завие.
А после към мен ще се връща,
парченца тъга ще откъсва
и в радост ще я превръща –
с дъжд шарена сол ще поръсва.
По пътя си ще се търкулна
и Сивия вълк ще целуна,
да спре да му брули ушите
безмилостно вятърът скитник.
И ще намери това, дето търси –
от нрава си ще се отърси,
като от сняг, навалял отзарана,
като зараснала, стара рана.
И ще препусне да гони
Прекрасната бяла вълчица...
След него с печал ще отроня
от въглен и пепел сълзица.
В любимата бабина къща
при двете деца се завръщам –
с уроци от спомени – китка –
оръфана, Житена питка.
8.09.2018
© Мария Димитрова All rights reserved.
Ударението в "било" го сложих аз, заради омографията. Уточнявам, за да не го подозираш излишно. В началото на творбата читателите опипват ритъма и се получава колебание /при първа среща с думата/ къде да е ударението. Дълго тире, ако няма начин да се напише от клавиатурата, може да се вмъкне, като се копира от текст или от опцията вмъкване на символ. Повечето текстови редактори я имат. Този в сайта също. Има и друг начин. С интервал преди тирето и ентер след него се удължава. Полуслято се пишат равностойни думи /едната не обслужва, пояснява другата/ и представляват лексикална цялост, затова се членува втората, а не първата. Напр. заместник-директорът, помощник-капитанът, научно-приложните..., а влакът стрела, човекът паяк, булката беглец, вятърът скитник... се пишат разделно. Късо тире – при пренос, полуслято писане, превъзходна и сравнителна степен. Обособени части се отделят с дълго. Дано трия по-малко дефиси занапред. Благодаря за разбирането.