8.09.2018 г., 11:57

Зимна жътва

771 2 10

Когато тъгата е поносима,

е хубаво даже и зиме.

Когато луната е в облак,

търкулвам се – бяла и топла

по стръмното, ръбесто бѝло,

тогава съм кротка и мила.

Като погача, замесена с обич,

следите от въглен изтривам –

гравирана черна прокоба,

и цяла съм, още съм жива.

А после денят ще разчупи

дъха ми с лъча си през лупа –

луната, залязла зад хълма –

и целия свят ще изпълня.

Заситен, ще легне просторът

на билото, ще се престори

на земна и плоска тепсия

и в сънища ще ме завие.

А после към мен ще се връща,

парченца тъга ще откъсва

и в радост ще я превръща – 

с дъжд шарена сол ще поръсва.

По пътя си ще се търкулна

и Сивия вълк ще целуна,

да спре да му брули ушите

безмилостно вятърът скитник.

И ще намери това, дето търси – 

от нрава си ще се отърси,

като от сняг, навалял отзарана,

като зараснала, стара рана.

И ще препусне да гони

Прекрасната бяла вълчица...

След него с печал ще отроня

от въглен и пепел сълзица.

 

В любимата бабина къща

при двете деца се завръщам –

с уроци  от спомени – китка –

оръфана, Житена питка. 

 

8.09.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абсолютно съм съгласна. Трябва да се пише, само ако не можеш да не пишеш. Това не помня кой го беше казал, но няма значение. Всяка друга цел е измамна.
  • Ще гледам да е както трябва. Това разискване може да е полезно и за другите. Но да приключим, наистина.
  • Тук стана разискване като на форумна тема. Извинявам се. Но се наложи да обясня основанието за намесата ми. Не съм целял никакви смислови промени. Нямам право да правя такива неща без съгласие на автора. Ако ще ползваш късо тире вместо дълго, слагай по един интервал от двете му страни. Мнозина го правят. Не е редно, ама е компромисен вариант.
  • И аз благодаря за обяснението. Това ми спести ровене из граматиките /казвам го без ирония/. В момента уча английски за напреднали, френски за начинаещи и си преговарям учебниците от студентските години по унгарски. И превеждам, и пиша. Не искам да се лиша от никой от тях, така го усещам. Досега процедирах с интервал и ентер, но автоматиката се изключва от време на време сама, без да пипам нищо. За членуваните думи и аз имах съмнения, но просто ме примързя да проверя, и без това по цял ден се ровя в речници и справочници. От клавиатурата става по-бавно, но е вариант. Досега копирах и поставях, но това си е къртовски труд, ако има повече тирета. Ще имам предвид това, което ми написа и ще се опитам да не затруднявам редакторите повече. Благодаря още веднъж.
  • За запетаите дръж отговорен Роджър. Ударението в "било" го сложих аз, заради омографията. Уточнявам, за да не го подозираш излишно. В началото на творбата читателите опипват ритъма и се получава колебание /при първа среща с думата/ къде да е ударението. Дълго тире, ако няма начин да се напише от клавиатурата, може да се вмъкне, като се копира от текст или от опцията вмъкване на символ. Повечето текстови редактори я имат. Този в сайта също. Има и друг начин. С интервал преди тирето и ентер след него се удължава. Полуслято се пишат равностойни думи /едната не обслужва, пояснява другата/ и представляват лексикална цялост, затова се членува втората, а не първата. Напр. заместник-директорът, помощник-капитанът, научно-приложните..., а влакът стрела, човекът паяк, булката беглец, вятърът скитник... се пишат разделно. Късо тире – при пренос, полуслято писане, превъзходна и сравнителна степен. Обособени части се отделят с дълго. Дано трия по-малко дефиси занапред. Благодаря за разбирането.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...