От небето сняг вали –
падат пухкави снежинки,
а сърцето ми гори
и мечтай, за палачинки.
Вън фъртуната бесней
и навсякъде е бяло,
а лицето ми бледней
в бара, пред кафето вряло.
Вадя осмата цигара,
смигам – маце...
И излизам –
тътря се по тротоара,
под виелицата мигам.
Пак затисна тази зима
и наоколо е вяло –
киша, студ
и кал ще има...
- Да го вземат –
опустяло!
12.01.1984г.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Поздрави! argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
