От небето сняг вали –
падат пухкави снежинки,
а сърцето ми гори
и мечтай, за палачинки.
Вън фъртуната бесней
и навсякъде е бяло,
а лицето ми бледней
в бара, пред кафето вряло.
Вадя осмата цигара,
смигам – маце...
И излизам –
тътря се по тротоара,
под виелицата мигам.
Пак затисна тази зима
и наоколо е вяло –
киша, студ
и кал ще има...
- Да го вземат –
опустяло!
12.01.1984г.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени