Зимна самота
Вървя сега във есента с чалъми...
Край мен се носи мириса на сняг.
И вее вятър лѝсти от салкъми
край мокрия и на реката бряг.
И плачат облаците във несрета
над равните полета и реки.
И под оголилите се дървета
се трупат жълти лѝсти на лехи.
А вечерите лягат във мъглата
и като птици в своите легла.
И синкав дим се вдига над селата,
оставил долу земните тегла.
Една тъга в душата се надига
и губя поглед с мъжка срамота.
А мисълта ми зима я настига
и ме приспива зимна самота.
© Никола Апостолов All rights reserved.
