Бели мисли през прозорци запотени
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ

Бели страсти топло запленени
непосилно избуяват сега навред
от снежни стонове опиянени
струят навън и пазят ред

Тъжни песни на топло съхранени
танцуват и пробиват нечий мироглед
неслучайно те са ярко озарени
от зимното чудо настъпило нощес

Ярки пламъчета огнено откровени
пълзят към прозоречния скреж
незнайно как сега са задушени
търсят полъха по бял копнеж

Бели преспи тихо заслонени
навяват мисли за зимен пирует
неадекватно те са приспособени
съчиняват нов бял за днес сюжет

Зимни вечери нееднократно изживени
припомнят стихийно за зимна мощ
затова са тежко силно нажежени
и навяват мисли и викове за помощ