Животът - стар раздрънкан бус,
даже без да има зимни гуми...
Студено е, не е по моя вкус.
Само много сняг - от думи...
Коловозите пред мен са очертани.
Ледът - дебел върху стъклата.
Чувствата, емоциите - сковани.
Замръзнала ли вече е душата?
Самичка истината гола зъзне.
Дали у мене нещо се прекърши?
Поледица - чак да ти омръзне.
Къде отивам и кога ще свърши?
© Красимир All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
