Златната звездица

                                                    Ти сякаш огря ми не само сърцето,

                                                    ти, дето приличаш на златна жълтица,

                                                    ти, звездице, светуваща в небето,

                                                    където там си звездната кралица.

                                                    В нощта душата ми радостна грее,

                                                    възнесена там във небесни простори,

                                                    лети като птица навред и пее,

                                                    весело скача, танцува, говори:

                                                  - Ти вече частица от тебе остави

                                                     и винаги в мене тъй вечно ще блестиш,

                                                     и моята радост тебе ще слави,

                                                     сърцето ми пламнало ти ще крепиш.

                                                     А после се връща в моето тяло...

                                                     И пренася тя чувства, големи вълни,

                                                     вече море и пясък сме, едно цяло

                                                     и в нощи красиви, и в хубави дни.