Знае ли някой да събира душа,
затичана светлина да раздава,
която се спира при чужда тъга
и после, сама неспокойна остава?
Да запази мирът си след нечия драма,
и същността и чужда болка да плаче,
когато може да пее в своята гама
сърдечна поема, раздирайки здрача.
Знае ли някой, моля кажете ми,
че я сбирам на части толкоз години?
Опитомена си - казвам и! В децата ми,
в рими. Спри да се губиш в незрими. ...