Знаех, че ще боли

Poetry » Love

1.5K 0 1

Знаеш ли, когато си тръгна, всъщност вече те нямаше,

даже се чудя дали изобщо беше тук...?

Някак от нищото, докато ореолът ми се разрушаваше,

усетих, че след теб няма да има и друг...

Колко пъти те гоних, подритвах, оплитах, крещях,

усещах, че утре е близо, а после е мрак,

исках вечност, знаех, че не стига да съм само грях,

а ти се усмихваше от прага и влизаше... пак...

Различно усещане, цвят, светлина,

аромат на цветя, обвит в студа,

всичко носеше белег на истинско,

а какво ми остана? Мъгла...

Знаех, че ще боли... само се питам:

защо да си тръгна навреме не ми позволи...?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vancheto13 (Иваничка Петкова)

Винаги е така, искаш да си тръгнеш, но сърцето и чувствата ти те спират.
Поздравления за красивия стих!
Весели празници!

2012-12-29T12:00:00+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0