Знаеш ли, какво е любовта, която
изпитваш към човека, да те изгаря отвътре?
Знаеш ли, какво е да си сам?
Знаеш ли, какво е хората, които обичаш,
да ти обръщат гръб? Знаеш ли,
какво е да казваш нещо и да не ти вярват?
Не знаеш! Няма и да узнаеш, защото
никога няма да го изпиташ това
чувство да си сам. Когато една любов
умира и ти не можеш да я спреш!
Не можеш с любовта да умреш!
Знаеш ли, колко си мечтаех да сме
заедно, представях си как се разхождаме
из парка хванати за ръка, толкова
хубаво беше, но ти развали всичко
хубаво, всичко прекрасно. Защо? Защо,
когато отворя очи, виждам твоето
лице, твойте очи, които са останали в
сърцето и винаги ще виждам?! Защо,
когато се заслушам в тишината на
стаята се появява твоят глас и започва
да ме изгаря? Дори не знаеш какво
е да вървиш по улиците, облян в
сълзи и хората да те сочат с пръст и
да се присмиват. Не знаеш какво е
да гледаш влюбените млади хора, които
се държат за ръце и се усмихват
един на друг, а ти да знаеш, че си
сам и няма на кого да подадеш
ръка и няма на кого да се усмихнеш.
Да знаеш, че любовта няма да я
изпиташ отново, защото твоето момче/момиче,
ти я е отнело ЗАВИНАГИ! ! !