Знаеш ли
Знаеш ли какво е да умираш,
сърцето непрестанно да кърви.
Знаеш ли какво да обичаш,
да обичаш, но да те боли.
Да гаснеш всеки ден по малко,
отвътре да увяхваш ти.
Да имаш някой само нощем,
знаеш ли, това боли.
Знаеш ли какво е денем да си сянка,
а нощем да разцъфваш ти.
Да искаш някои, който те ранява,
но сърцето ти за него да тупти.
Денем в тебе да е есен,
душата да не спира да скърби.
А вечер пролетта да идва,
когато с мене пак си ти.
Бавна смърт е знай това,
усещам всичко в мене как умира.
Знаеш ли кажи какво е,
да чувстваш как животът си отива.
© Милена Петрова All rights reserved.
