Знаеш ли...
Знаеш ли, днес пак съм тъжна
нищо, че е пролет и е май.
Долових онази нотка важна
в твоя глас, която означава край.
Знаеш ли, не съм и предполагала
колко много си значим за мен.
Уж шега бе всичко в таз парабола,
а изригна в ужас моят ден.
Името ти дълго ще изричам.
Ще се слеят нощ и ден.
Милиони пъти ще се вричам.
В тази изоставена любов.
Мислите ми тръпнат от безсилие,
нощите ми пак ще са сами.
Ще положа мъничко усилие,
пак ще те помоля:
Остани!
© Мая Ангелова All rights reserved.
