Знахарят
Когато залезът се срива
на листопада в кроткия самун
и есен, приказно красива,
загадъчно виси над хълма,
встрани от пътя, до чемшира
силует на беловласец строг
кротко привечер се спира
и досущ наподобява Бог.
Той шепне нещо на водата,
до ручея разгърден слиза
и крачи тих подир сълзата
на мрака с дрипавата риза.
Веднъж продума ми – Не страдай,
съшит е простичко човекът.
Опазиш ли душата млада,
за всичко друго се намира лек.
От шепот на светулка раснат
троскотът и киселият трън.
От болестите най-опасна
e заразата да станеш зъл.
Усмихвай се, светлик да блика
в зениците пусни от рано.
Ти в своя дом приший звъника
до вярно, непорочно рамо.
Резци на кърт да бъде дума,
дадена преди да зазори,
когато с дъх и шепот лумват
в изгрева любовните зари
и дипли здрач в дере постеля,
а птиците гласа си пущат...
С три билки ти не се разделяй.
И шепа сухи диви круши.
© Валентина Йотова All rights reserved.
