Пак съм ранена,а ти пак бършеш моите сълзи,
пак ти,приятелко любима ,не ме оставяш,както правили са много други преди.
Защо седиш на колене до мен и се опитваш да ме успокоиш,
защо не седнеш,и с истината в очите не ме кориш.
Колко години вече разбирам,че като тебе друга нямам,
друга би отминала,ако се спъна и падна,
но ти на колене пак си до мен,протегнала ръка за да с тебе да се изправя.
Знаеш,че и този път не съм права,че пак сгреших,
но ти се усмихваш сякаш грешката направена е от малко дете,
бледа и невинна,която ще отмине след секунда.
Но как да си простя,приятелко, кажи,като знам твоята болка двойно повече тежи,
страдаш веднъж ти,а после и с мене текат ти сълзи. ...