Зная, път обратен няма
Генка Богданова
Зная аз, че път обратен няма,
но липсваш, мила моя мамо!
Моля се за миг да се завърнеш,
с обич нежна пак да ме прегърнеш!
Иска ми се да те видя вкъщи.
Пак да чуя: „Връщаш ли се, дъще?
С тебе слънцето за мен изгрява.
Стой при мен, че малко ми остава!”
Искам да протегна аз ръцете
и да те притисна до сърцето.
„Мамо! Мамо!” – тихо да изричам,
да ти кажа колко те обичам.
Но те няма! А така жадувам
сън поне прекрасен да сънувам,
че се връщаш – млада и засмяна,
и щастлива, мила моя мамо!
Пролет е. Събужда се земята.
Ти си вече цвете сред цветята.
Ще ме топли в спомените само
твоята усмивка, скъпа мамо.
© Генка Богданова All rights reserved.
