Тежки нощи, тежки изневери,
пагубно душата ми тежи.
Цял живот преследвала химери,
днес откривам твоите очи.
Те не лъжат, те не укоряват,
те не търсят грях, нито вина.
Най-красивата лъжа е тази,
възкресила мъртвата душа.
Зная... Време е да тръгваш,
просто ще подвия колене.
С плащ, когато младостта загърнеш,
да си спомниш този миг поне -
как във тишината затрептяла
нечия душа осиротява.
© Росица Петрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
