Зная... Време е да тръгваш
Тежки нощи, тежки изневери,
пагубно душата ми тежи.
Цял живот преследвала химери,
днес откривам твоите очи.
Те не лъжат, те не укоряват,
те не търсят грях, нито вина.
Най-красивата лъжа е тази,
възкресила мъртвата душа.
Зная... Време е да тръгваш,
просто ще подвия колене.
С плащ, когато младостта загърнеш,
да си спомниш този миг поне -
как във тишината затрептяла
нечия душа осиротява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
