Jul 16, 2013, 8:05 PM

Зора

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Първо съм сърна плашлива,
после сграбчвам като звяр.
Целият ми тон свенливост,
зная, че ще стане жар.

Първо съм една припряна
като мъничка пчела,
после, който път да хвана,
ще допрем със теб чела.

После ще съм тиха сова,
влязла в твоята гора.
Чуваш ли викът любовен,
в тебе търси си зора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...