Звезда
640
0
1
В стената блесна сребърна зевздица.
Примигна и угасна, после пак...
И също като падаща сълзица,
търкулната от топлата зеница,
попита бавно в хладния матрак...
Блести искрата, сребърна надежда,
отиваща си с спомен за отминал ден,
откъснато парче от прежда,
Кълбо-сърце, напуснало - от мен...
Звезда небесна, слязла на Земята,
пречупен лъч от малка песъчинка,
откъсната от небосвода синкав,
сега в стената мъничка прашинка.
Проблесна пак, премина през сълзата,
красива, малка, сребърна зорница,
а тя пък - капна в тишината,
на мъката – неволна мъченица.
Една звезда просветна на стената,
една звезда сред пясък от морето,
звезда единствена, изгубена, горката...
като сълза – раздираща сърцето.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
Но личи, че имаш талант! Поздравления за стиха!