Звезда
Видях те да изгряваш отвисоко,
пламтеше в най-искрящата звезда.
И моята молитва бе към Господ -
от тази нежност пак да те създам.
© Васил Борисов All rights reserved.
Видях те да изгряваш отвисоко,
пламтеше в най-искрящата звезда.
И моята молитва бе към Господ -
от тази нежност пак да те създам.
© Васил Борисов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...