Звезден дар
потегляй отново по пътя...
Дано никой не те забрави,
за никого да не си мъртъв...
Изгаснал, заглъхнал, потънал...
Когато звездите те срещат,
със своя едноцветен рисунък,
прелива любов, несломена,
в една обща, разноцветна,
клетка от симбиоза родена.
Когато звездите променят ни,
пристигаме заедно тръгнали...
По същия път, дълъг и гибелен,
с треви и дървета, издигнал се...
Ех, звездни, уханни нощи, пристигайте!
© Мариола Томова All rights reserved.