Звезден сън

Sep 18, 2008, 7:35 PM

Poetry » Phylosophy

609 0 1

В съня ми имаше небе
и едно-единствено прозрение
проби в мойто мъничко сърце.
Небе, покрито с черен плат,
изпод него тракаше
единственият пътнически влак.
Погледнах жадно към небето,
огледах за далечни висини,
и тогаз видях да светят
най-далечните звезди.
Аз дирех с поглед звезда,
една-едничка на света,
спътник морен ни е тя
и в полунощ рисува любовта.
Ала любов ли бе да обрисуваш
с думи многоцветни есента,
или в бяла зима да тършуваш
спомен, скрит в пепелта...
... Събудих с шум мечтателя омаян
от приказката за съня,
и посъветвах го да не мечтае
за моята измислена звезда.

17.09.08г.
Miss Independent

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

gothwolf (Християн)

2008-09-18T21:21:13+03:00

Страхотен сън! Де да можеше да не свършва никога!