koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K

Aug 22, 2013, 2:46 PM 2013-08-22T22:52:20+03:00

Звезди си слагам на очите

Poetry » Other

542 0 9

Дойдох на тоз безкраен свят

за бяло слънце да се боря.

Да видя всеки земен цвят.

С луната вечер да говоря.

И под замръкнало небе

с любов да гледам към звездите.

Да ги разделям две по две

и да ги слагам на очите.

През тях да гледам днес и тук

на пътя си, като пъртина.

Една картина, като звук,

и звук, подобен на картина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

Хареса ми - много!
Поздравления!

2013-08-23T10:16:59+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Елена!Радвам се,че прочете!поздрави от мен!

2013-08-23T09:52:51+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Много силно,забележителен финал!
Поздрав!

2013-08-22T23:44:45+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря Ви, приятели!Радвам се,че се отбихте на моята страничка!
Поздрави от мен!Райчо! Приятелю!Предложението ти е съвсем удачно.
Думата "късам" звучи някак агресивно, а идеята на стиха не е такава.
Ще го редактирам.

2013-08-22T20:56:08+03:00
voda (Елица Ангелова)

Красиво, озвездено!

2013-08-22T19:05:59+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0