Звездице моя
Тази нощ огледах се в звездите
и тайничко те там открих,
разплаканата тишина в очите
взех облак, нежно я попих.
Намигна ми, усмихна се небето,
пробляснаха неонови лъчи
и бурята утихна във сърцето.
- Помилвай ме, прошепна - да мълчим!
- Да помълчим ли? Прости ми, ще говоря,
аз имам да ти казвам сто неща -
за слънчевите ласки на прибоя,
за първата целувка на деня,
за шеметния полет на мечтите,
за цветните полета на съня -
Звездице моя, колко те обичам!
И гасна аз, а светиш ти сама.
По дяволите, колко си далече,
не мога да те пипна със ръка,
сякаш, писано било е, всяка вечер
да те жадувам, тихо тук, с тъга!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
