Sep 28, 2013, 4:57 PM

Звездичка

  Poetry » Love
638 0 1

Нощта се спуска, а теб те няма,

няма те до мен,

но в далечината свети една звездичка,

толкова красива, че дъхът ми спря.

Изведнъж заблестя още повече,

сякаш ме видя.

Един лъч се стрелна от нея

и ме обля с неземна светлина.

Нищо друго не усещах освен нашепващия глас.

Ела и ме вземи.

Ще те взема, звездичке,

и ще те сложа в моето сърце,

два огъня ще горят,

но душата ми ще издържи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • едно докосване и всичко се обрьща едно докосване и любовта е вече в твоето сьрце.дано тя вече да е при теб

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...