Aug 31, 2008, 12:38 AM

Звездичка

  Poetry » Other
937 1 12
                                            на моята свекърва



Тази нощ е тъмно като в църква
и звездите мигат уморено.
Като тях съм тъжна и объркана
и нещастна, че не си до мене.
Зная, че от някоя звездичка
ти сега ни гледаш и се радваш.
Няма страшно - здрави сме и всички
с пълни шепи от живота грабим.
Внуците ти са студенти вече.
Учат се отлично. И работят.
Имат си приятели. Добре са.
Справят се чудесно със живота.
Син ти пък направи кариера.
Има всичко - и кола, и къща.
Има топла ласка и вечеря,
само няма теб - да го прегръщаш.
Топло сме облечени, обути -
ти за нас недей да се тревожиш.
Рядко си поплакваме нечуто
и се питаме "Защо, бе Боже?!"
Липсваш ни! На твоята звездичка
ти дано да си щастлива, мамо,
и дано във Рая имаш всичко,
но така боли, че тук те няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....