Не, не бягай. Почакай поне...
Този изгрев за нас е начало.
Ще подвием със теб колене,
щом лъчите докоснат безкрая.
Преродени сме. Нощни коне,
все за тази легенда нареждат.
Май не вярваш? Не бягаш поне...
Виж небето ти праща одежда.
Приеми я, бъди благослов.
Запомни, че избраните страдат.
Аз съм само един послеслов,
а пък Ти- на звезди ще приставаш.
© Валдемар All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
