Apr 25, 2020, 10:28 AM  

"Звездна нощ"

  Poetry
933 2 9

Мастилена, пада нощта

и гуши се лунната пита

встрани, а звездите в мащаб

припламват в колажа наситен.

 

Флуиди в ефира кръжат,

планетите стройно прелитат,

пространството, сбрано с ръка,

в платно панорамно се вплита.

 

Завихря мистралът дъха,

небето грижовно премита,

насища шестте сетива,

контрастът виши колорита.

 

Загадка остава духът,

изпуснат  наволя да скита,

притегля го в спомен домът

космичен, към който отлита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Заслугата е на художника и непреходния му талант. Радвам се, че погледна и хареса.
  • Сякаш погледнах в телескопа Hubble.
    Красиво, космическо, необятно!
    Браво, Светулче !
  • Времето е напрегнато, Иржи, и сме извън зоната си на комфорт, но и твоите емоции ще се възродят и избликнат, сигурна съм.Радвам се, че отново си сред нас!🍀
  • Явно, където и да погледниш- хоп, изблик на стих! Та и в картината на Ван Гог като се загледа и -готово... стих! Как аз не изпитвам в момента, ама никакъв "изблик" на емоция, а, Светличка?! Ти се възползвай и пиши!
  • Tръпки те побиват от различността на автора( вероятно поради хиперграфия), картината е от 1889 г. , една година преди да отлитне от този свят. Казват, че тази е най красивата му картина. Много красива и пълна със загадки.
    Много ме зарадвахте, момичета.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...