Мастилена, пада нощта
и гуши се лунната пита
встрани, а звездите в мащаб
припламват в колажа наситен.
Флуиди в ефира кръжат,
планетите стройно прелитат,
пространството, сбрано с ръка,
в платно панорамно се вплита.
Завихря мистралът дъха,
небето грижовно премита,
насища шестте сетива,
контрастът виши колорита.
Загадка остава духът,
изпуснат наволя да скита,
притегля го в спомен домът
космичен, към който отлита.
© Светличка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
