Да...! Вълшебно... като в приказка за Пепеляшка. Тя излезе тайно и се впусна в ласките на нощта. Нямаше никакво време за губене. Бе чакала този миг толкова дълго... Имаше само минути, преди часовника да направи десетина обиколки около оста си, за да върне ,,принцесата" отново в кревата. Преди каквито и да е случайно минаващи силуети да разпознаят скритите сенки в мрака, преди да е загубила себе си под натиска на цялата илюзия........
Отдавна... тя не бе го виждала,
изминали петнадесет години...
Заключила във себе си идилия,
за една любов, в онези, ученически години.
Случайна среща, събра ги за минути,
а може би навеки раздели!
Чуват се в тишината звуци,
греха събира две души.
Видях ги през прозореца как тичат,
с копнеж, телата си да доближат...
Трепереха ръцете им изстинали ...