На земна люлка се люлея
и бавно даже си старея.
Приличам вече на детето,
родено нявга под небето.
По земна орбита пътувам
и за звездата си тъгувам,
която мястото ми пази
във междузвездните атлази.
На земна люлка се люлея
и все за нея аз милея.
Че тя ме чака там в небето
да се влюби в мен - детето.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up