Звездност
Ти идваш с топлото ухание на залеза,
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
Докосвам те със пръсти издължени
от толкова усилия след вечно нямане.
Нима сме били от съдбата разделени,
за да се срещнем късно и да се познаем...?
Ела и приседни до мен на камъка,
в очите сини на морето да останем...
Две лодки леки се люлеят върху пяната
и ни напомнят бъдещо прощаване.
Да се загърнем с плахата прегръдка -
притиснати до своята последност.
Изгубили дихание от тръпката,
да вкусим сетното парченце звездност.
Ти идваш с топлото ухание на залеза,
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
© Младен Мисана All rights reserved.
